Аз съм горчивият залък,
който засяда на гърлото.
Ти, заблуден, че е малък
дълго преглъщаш го, дълго...
Аз съм и тази прашинка,
дето в очите ти дразни,
гледайки моята снимка.
Мокриш я. Гòрко. Напразно.
Аз съм бодливото камъче
в твоите обувки. Позна ли?
Бодвам те леко, така че
да не забравиш за мене. Едва ли!
Аз съм навсякъде. Всичко съм.
В тебе. Наоколо. Винаги.
Аз любовта съм. Обичам те!
Ти си животът ми. Стига ми.
© Мая Попова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
