Аз съм горчивият залък,
който засяда на гърлото.
Ти, заблуден, че е малък
дълго преглъщаш го, дълго...
Аз съм и тази прашинка,
дето в очите ти дразни,
гледайки моята снимка.
Мокриш я. Гòрко. Напразно.
Аз съм бодливото камъче
в твоите обувки. Позна ли?
Бодвам те леко, така че
да не забравиш за мене. Едва ли!
Аз съм навсякъде. Всичко съм.
В тебе. Наоколо. Винаги.
Аз любовта съм. Обичам те!
Ти си животът ми. Стига ми.
© Мая Попова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
