***
Р. ЧАКЪРОВА
Аз съм старият чайник, къкрещ без шум над огнището.
И онази "дивачка", която макар неполивана – ражда.
Твърде ловко умея да крия дъха си във нищото,
а после да стягам в обръчи новите бъчви от жажда.
Аз съм твоят изтъркан гоблен на стената от мисли
и съм символ на минали годност сказания.
И дъждът зад прозореца, който безмилостно плиска.
И пробитият джоб от изпадали твои мълчания.
Не, съдба чак – не съм... Но съм гълъб – от сивите.
И крепя на гнездото си рухнал от чакане покрив. ...