Аз съм или не съм вълшебница?
Такъв въпрос е с много задължителни...
И чувствата-наемници желателно е
да са препатили и мнителни.
Да имат сили за премеждия,
където могат да загинат.
На екзекуции отвеждани,
любов-бесило да проклинат.
И пак да се възраждат с магията,
че някой ден ще са достойни
за нечия изпепеляваща стихия
и ще са магове, не воини.
Аз съм или не съм вълшебница?
Дали с пръстите си още
зареждам се до удоволствие потребна
или не съм ти нужна нощем...
Кажи, въпросът ми стои.
Тежи ми хамлетовски, дявол да го вземе.
И ако хубавото предстои, нали
трябва нови воини да наемам.
© Ниела Вон All rights reserved.
Щом като с магия си написала стиха!