Аз съм стара душа
и усещам тъй силно –
в мен напират слънца
от вселени фосилни.
Аз съм стара душа
и затуй съм обречен,
да живея така –
просяк в дрипи облечен.
Аз съм стара душа
и не ме притесняват –
на глупака смеха,
на простака гълчава.
Аз съм стара душа,
сменям само телата.
Сладост носи греха,
но тежи му цената!
© Данаил Таков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Не съжалявай, старите души го разбират това!