Аз съм ти
Твоят звънък смях
е още част от мене.
И всеки спомен,
всяка дума,
всеки поглед...
Не може никой
да ги вземе.
Искрата от очите ти
се крие още
нейде в моите.
Не я показвам често,
но я пазя,
между на сърце и ум
двубоите.
Твоя нежен допир
още вятърът го носи.
Потъвам бавно
във нощта,
споделям с тебе тишината
без излишните въпроси.
Лицето ти е холограма.
Пред мен е винаги -
все тъй
щастливо и добро
като по детски.
Макар и всъщност да те няма,
ти в мен живееш,
с мене дъх поемаш
и отнасяш ме
отвъд порядки светски.
Признавам,
често ме обземат чувства,
сеещи дълбоко в мен раздор.
Но ти си там.
И ти,
и твоето изкуство.
Рисуваш
с четка от любов
по черните стени
на тленния затвор.
Загубвам се,
но теб
навсякъде намирам.
Парченцата от мен
за цяло вече не достигат
все повече съм Ти
и границата между
нашите души
размивам.
© Мирослава All rights reserved.
