Nov 18, 2016, 1:17 AM

Аз съм тук

1.1K 1 0

Имам стотици познати,

да, тук на Земята

и отвъд в небесата,

обаче нямам само една-

единствена приятелка,

която на света да ми стиска ръката.

 

Когато видях твоя чар на съседната маса,

почувствах се звяр пред такава украса.

Сърцето ми спря, а колко има да наваксва - 

скоростта на светлината.

 

Ела със мен и ще създадем,

нещо по-добро от теб,

нещо по-добро от мен.

Нещо повече от ден и от живеене - вселенa,

още по-добра.

 

Хем ще се отнасям като с дама с тебе,

хем ще си свободна по пижама цял ден.

Хем ще сме звезди на прием, хем ще пием бира

на пейка.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето изгрее от Запад
или ти ми кажеш ДА,
което се случи първо.

 

К'вото и да правиш - няма да е достатъчно.

К'вото и да даваш - няма да е достатъчно.

К'вото и да имаш - няма да е достатъчно.

Колкото и да обичаш...

 

Да бе, много ясно, то се знае,

че ни трябва още време да се опознаем,

че ще имаме проблеми, но така ще станем по-големи двама с тебe,

двамата със бебе.

 

Най-големият ти страх какъв е?

Мога ли да знам в какви мечти се къпеш?

И каква си отвътре - дали си лоша и

колко си добра?

 

Мога да си сложа котва, мога

да те чакам още сто живота;

изпитите твои да прескачам, да те заменя със друга, обаче не искам -

искам точно теб.

 

Искам да те видя най-щастлива;

искам да те видя как заспиваш.

Само ми кажи, че и ти си мислиш също

как ще бъдеш с мен.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето залезе на Изток
или ти ми кажеш НЕ,

което се случи второ.

 

К'вото и да правиш - няма да е достатъчно.

К'вото и да даваш - няма да е достатъчно.

К'вото и да имаш - няма да е достатъчно.

Колкото и да обичаш...

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето изгрее от Запад
или ти ми кажеш ДА,
което се случи първо.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето залезе на Изток
или ти ми кажеш НЕ,

което се случи второ.

 

Ти

И

Аз

Нас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...