18.11.2016 г., 1:17

Аз съм тук

1.1K 1 0

Имам стотици познати,

да, тук на Земята

и отвъд в небесата,

обаче нямам само една-

единствена приятелка,

която на света да ми стиска ръката.

 

Когато видях твоя чар на съседната маса,

почувствах се звяр пред такава украса.

Сърцето ми спря, а колко има да наваксва - 

скоростта на светлината.

 

Ела със мен и ще създадем,

нещо по-добро от теб,

нещо по-добро от мен.

Нещо повече от ден и от живеене - вселенa,

още по-добра.

 

Хем ще се отнасям като с дама с тебе,

хем ще си свободна по пижама цял ден.

Хем ще сме звезди на прием, хем ще пием бира

на пейка.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето изгрее от Запад
или ти ми кажеш ДА,
което се случи първо.

 

К'вото и да правиш - няма да е достатъчно.

К'вото и да даваш - няма да е достатъчно.

К'вото и да имаш - няма да е достатъчно.

Колкото и да обичаш...

 

Да бе, много ясно, то се знае,

че ни трябва още време да се опознаем,

че ще имаме проблеми, но така ще станем по-големи двама с тебe,

двамата със бебе.

 

Най-големият ти страх какъв е?

Мога ли да знам в какви мечти се къпеш?

И каква си отвътре - дали си лоша и

колко си добра?

 

Мога да си сложа котва, мога

да те чакам още сто живота;

изпитите твои да прескачам, да те заменя със друга, обаче не искам -

искам точно теб.

 

Искам да те видя най-щастлива;

искам да те видя как заспиваш.

Само ми кажи, че и ти си мислиш също

как ще бъдеш с мен.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето залезе на Изток
или ти ми кажеш НЕ,

което се случи второ.

 

К'вото и да правиш - няма да е достатъчно.

К'вото и да даваш - няма да е достатъчно.

К'вото и да имаш - няма да е достатъчно.

Колкото и да обичаш...

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето изгрее от Запад
или ти ми кажеш ДА,
което се случи първо.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето залезе на Изток
или ти ми кажеш НЕ,

което се случи второ.

 

Ти

И

Аз

Нас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...