18.11.2016 г., 1:17

Аз съм тук

1.1K 1 0

Имам стотици познати,

да, тук на Земята

и отвъд в небесата,

обаче нямам само една-

единствена приятелка,

която на света да ми стиска ръката.

 

Когато видях твоя чар на съседната маса,

почувствах се звяр пред такава украса.

Сърцето ми спря, а колко има да наваксва - 

скоростта на светлината.

 

Ела със мен и ще създадем,

нещо по-добро от теб,

нещо по-добро от мен.

Нещо повече от ден и от живеене - вселенa,

още по-добра.

 

Хем ще се отнасям като с дама с тебе,

хем ще си свободна по пижама цял ден.

Хем ще сме звезди на прием, хем ще пием бира

на пейка.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето изгрее от Запад
или ти ми кажеш ДА,
което се случи първо.

 

К'вото и да правиш - няма да е достатъчно.

К'вото и да даваш - няма да е достатъчно.

К'вото и да имаш - няма да е достатъчно.

Колкото и да обичаш...

 

Да бе, много ясно, то се знае,

че ни трябва още време да се опознаем,

че ще имаме проблеми, но така ще станем по-големи двама с тебe,

двамата със бебе.

 

Най-големият ти страх какъв е?

Мога ли да знам в какви мечти се къпеш?

И каква си отвътре - дали си лоша и

колко си добра?

 

Мога да си сложа котва, мога

да те чакам още сто живота;

изпитите твои да прескачам, да те заменя със друга, обаче не искам -

искам точно теб.

 

Искам да те видя най-щастлива;

искам да те видя как заспиваш.

Само ми кажи, че и ти си мислиш също

как ще бъдеш с мен.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето залезе на Изток
или ти ми кажеш НЕ,

което се случи второ.

 

К'вото и да правиш - няма да е достатъчно.

К'вото и да даваш - няма да е достатъчно.

К'вото и да имаш - няма да е достатъчно.

Колкото и да обичаш...

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето изгрее от Запад
или ти ми кажеш ДА,
което се случи първо.

 

Аз съм тук
и оставам, докато
слънцето залезе на Изток
или ти ми кажеш НЕ,

което се случи второ.

 

Ти

И

Аз

Нас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...