Аз те чакам 3

Poetry » Love, Philosophical

646 1 0

Сред болка и сред самота

навеки мрак ще ме обвие,

ще се спусне над мен нощта,

тревогата си душа не крие!

Ах, надявам се да има рай,

там да срещна теб, любима,

но не знам след земния край

нещо отвъд въобще дали има!

Искам пак теб аз да видя,

има много мъка на света,

ела, аз успокоен ще бъда,

стига да бъдеш тук, жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0