Feb 1, 2008, 3:57 PM

Аз те чакам, облечена в бяло

  Poetry » Other
1.5K 0 4
Когато се смееш и не чувстваш вина,
когато гледаш напред към едно ново начало
и си забравил за всяка злина...
Помни - аз те чакам, облечена в бяло.

Когато плътта си до кръв сам раздираш
и злото за теб е едно огледало,
когато спасение все не намираш...
Помни - аз те чакам, облечена в бяло.

Когато не успяваш да намериш покой
и всяко разкаяние е закъсняло,
ти не забравяй, убиецо мой,
че аз те чакам, облечена в бяло.

Когато камбанен хор с призрачна песен
възвести, че сърцето ти най-после е спряло,
пак ще се срещнем... Аз - ангел небесен,
ще те чакам, облечена в бяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Дени много е добро ! Прегръдки!
  • Страшно много ми хареса стихът ти, Дени!
    Красива си в бяло, но и червеното ти отива!
    Поздравления!
  • Стихът ти просветли душата ми, Дени! Поздравления!
  • Възмездие има нали? Под една или друга форма! Много е добро! Идеята, страхотна!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....