Aз толкова обичам да греша
И няма нощ, и няма ден в затвора на моята изстрадала душа,
но опрощение за греховете си не моля... Аз толкова обичам да греша...
Последната ми грешка беше вчера, заби се като острие във мен,
като огромен леден блок ме разтрепера и оттогава няма нощ и няма ден...
Не бих помолила за милост и утеха... Аз толкова обичам да греша...
Моралите ми пазени отнеха немилостите, казани в лъжа...
Напразно търсех в хората защита, разбиране и няколко наум,
а вместо да ме галят, ме пребиха и ме оставиха във локвата навън.
Сама ръцете свих в юмруци кални, главата вдигнах, станах на крака.
Не ме вини, че съм за сила гладна, че толкова обичам да греша...
Започнал си да ставаш тиха слабост, на страдащото ми само сърце
и в мислите ми влизаш и оставаш за нощ една, понякога за две...
Намерих си утеха във вината, със нея вечер сядаме сами
и учи ме да бъда непозната и да си тръгвам щом ме заболи.
Научи ме на никой да не вярвам, как искаш да повярвам в теб сега?
Със нея да се разберете трябва... Аз толкова обичам да греша!!!
© Ирина All rights reserved.
