Аз търся своята тревога!
Навън е външно –
прашно е навън.
Навън във странно лицемерие,
прегръщат се площаден ден и нощ квартална.
Навън е външно.
Външен е градът,-
готов да върне всеки гладен скитник,
готов да му пререже гърлото със нож,
заради нищо...
Да го убие!
Заради убийството!
Убийство!
Град!
Площад и хора,
с очи на хищници...
И без умора
денят повтаря:
- Градът е вашата опора!!!
- Градът е вашата опора,хора!
Във външен град,
във външен свят,
да търся някого...
Едва ли.
Едва ли ще намеря,
Но все опитвам.
Гледам, слушам,
бързам,
бягам,
тичам...
Днес синя,
униформена полиция
следи душите!
Днес е вчера!
И утре е!
Под жълтите небета, търся.
Под каменните сгради мръсни,
под погледи на весели сватбари...
И край колите им накичени...
Аз търся...
Това, което повечето са намерили.
Ненамираемата във тълпата...
Аз търся своята тревога!
Човек я наречете –
живата Природа ,
топлотата...
Търся...
Навън.
Далеч от всякаква почивка,
под проснатите на асфалта просяци,
аз искам не храна и пиене!
Тревогата си искам само...
Веднъж да влезем с нея, искам...
Към вътре да побегнем,искам !
Да...
Но днес съм вън!
А вън,приятел, външността ми съхне.
Навън очите тихо гаснат.
Навън,под жулещия вятър
Там всичкото ми избледняло
ще изгасне.
И утре ще ме тъпчат ежедневници...
И утре ще си ида,
ненамерил,
не само своята,
а ничия тревога...
прашно е навън.
Навън във странно лицемерие,
прегръщат се площаден ден и нощ квартална.
Навън е външно.
Външен е градът,-
готов да върне всеки гладен скитник,
готов да му пререже гърлото със нож,
заради нищо...
Да го убие!
Заради убийството!
Убийство!
Град!
Площад и хора,
с очи на хищници...
И без умора
денят повтаря:
- Градът е вашата опора!!!
- Градът е вашата опора,хора!
Във външен град,
във външен свят,
да търся някого...
Едва ли.
Едва ли ще намеря,
Но все опитвам.
Гледам, слушам,
бързам,
бягам,
тичам...
Днес синя,
униформена полиция
следи душите!
Днес е вчера!
И утре е!
Под жълтите небета, търся.
Под каменните сгради мръсни,
под погледи на весели сватбари...
И край колите им накичени...
Аз търся...
Това, което повечето са намерили.
Ненамираемата във тълпата...
Аз търся своята тревога!
Човек я наречете –
живата Природа ,
топлотата...
Търся...
Навън.
Далеч от всякаква почивка,
под проснатите на асфалта просяци,
аз искам не храна и пиене!
Тревогата си искам само...
Веднъж да влезем с нея, искам...
Към вътре да побегнем,искам !
Да...
Но днес съм вън!
А вън,приятел, външността ми съхне.
Навън очите тихо гаснат.
Навън,под жулещия вятър
Там всичкото ми избледняло
ще изгасне.
И утре ще ме тъпчат ежедневници...
И утре ще си ида,
ненамерил,
не само своята,
а ничия тревога...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
