Аз Ви обвинявам!
Аз Ви обвинявам!
Аз... съм на 43 години..
Всяка нощ си мисля какво ще се случи утре!
И не толкова утре, колкото занапред!...
Какво ще стане... какво ще остане след Вас от тази страна!?
Какво ще остане от моя свят,
ако някой постоянно
ме лъже и граби?
Какво ще остане от Вас... и вашата фамилия,
господин политик...?
Моля Ви... мислете, господа политици,
господин министър председателю,
мислете за мен и моите деца,
преди да ни лъжете!
Господа управляващи!
Вие, които се криете зад платформите,
в канцелариите,
Искам само да знаете!!!
Ние виждаме под Вашите маски!!!
Аз Ви обвинявам!
За Убийството на моето детство!
За инфаркта на моя безработен баща!
За пустеещите ниви на дядо!
За глада на сирака, израснал без ласка!
За изсечената и изнесена вековна гора!
За лицето на просяк, което ми давате!
Мили ми, политико!
Аз вече не вярвам във теб!!!
Твоята алчност не е моя мечта!
Самота!
Смрад!
Кофи за смет!
Пот!
Убийства!
Несигурност!
Деца реват под стълбите!
Младите хлипат объркани!
Политици, чийто мозък е само пред урните!
Чиято кръв е река от пари!
Чиито пръсти са десет мафии!
Чиято гръд е човекоядно динамо!
Чиито очи са хиляди слепи прозорци...
Как да повярвам!!!
На кого да вярвам?
А... аз съм на 43 години вече!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
