Аз винаги ще зная
О, зная, зная, че ме обичаш,
знам и дълго, че ще е това.
Знам, че и вечно в мене ще се вричаш,
ала, кажи ми, как мислиш, че тъй ще продължа?!
Как очакваш от всички да се скрия,
да лъжа след време и мъжа си,
да се завъртя отново в тази стихия
и на стари години да губя ума си?!
Как, как си мислиш, че ще стане?
Това вече няма да съм аз.
Няма да е даже същото страдание -
отдавна вече не сме ТИ и АЗ.
О, зная, зная - вечно ще е тъй...
Ще се сънуваме и наум ще си шептим,
но наяве, по пътя свой ще си пътуваме
и с истинските хора до нас напред ще продължим.
Аз винаги ще зная...
© Галина Кръстева All rights reserved.
