Азбука на тишината
Светят във тъмното кирилски знаци.
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен,
думи излива граалът, по-тежки от вино.
„Аз, буки веди...“ – уж букви, но всъщност
песен, и клетва, и притча от гордото минало.
Азбука, писана като молитва.
Думи, политнали в мрака с крилата на птици.
Те са ключът в тишината към книгата,
знания тайнствени скрила сред свойте корици.
© Диана Фъртунова All rights reserved. ✍️ No AI Used
Успех!
