Oct 12, 2004, 10:52 AM

Б О Л К А

  Poetry
1.4K 0 1
Горчивата чаша с отрова
до дъното пак пресуши
и поредната доза от болка
си изпила отново,нали?

Болка жестока във мене гори,
сърцето отново проплаква
и пита къде ли си ти?

Очите ми търсят твойте очи
и устните страдат сами,
ръцете са празни и тях ги боли.

Знам ако плача няма
по-малко да ме боли,
но да се крия?!
Не мога,прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...