***
***
На състудентите ми от специалността „История“ на Великотърновския университет (1969-1973)
Отвсякъде! (Да, туй е алегория!)
пресечна точка Търновград бе станал
за всички нас, решили, че история
съдба ще е, професия, призвание...
Половин столетие и колко спомени:
за изпити, зачоти, за бригади,
за зали семинарни, лекционни
(Как днес въздишаме: „А бяхме млади!“),
за осмодекемврийски празници разкошни
за прегледи, конкурси и награди,
за експедиции и за разкопки
(Със жал отсичаме: „А бяхме млади!“),
за срещи тет а-тет, и за раздели,
за хубави и лоши изненади,
за влачещи се дни, недели
(Пак отбелязваме: „А бяхме млади!“)...
Естествено е споменът ни да бледнее –
все пак сме срещали и скръб, и радост...,
но щом в сърцата ни студентски огън грее,
самите те говорят: „Пак сме млади!
© Живодар Душков All rights reserved.
