***

На състудентите ми от специалността „История“ на Великотърновския университет (1969-1973)

Отвсякъде! (Да, туй е алегория!)

пресечна точка Търновград бе станал

за всички нас, решили, че история

съдба ще е, професия, призвание...

Половин столетие и колко спомени:

за изпити, зачоти, за бригади,

за зали семинарни, лекционни

(Как днес въздишаме: „А бяхме млади!“),

за осмодекемврийски празници разкошни

за прегледи, конкурси и награди,

за експедиции и за разкопки

(Със жал отсичаме: „А бяхме млади!“),

за срещи тет а-тет, и за раздели,

за хубави и лоши изненади,

за влачещи се дни, недели

(Пак отбелязваме: „А бяхме млади!“)...

Естествено е споменът ни да бледнее –

все пак сме срещали и скръб, и радост...,

но щом в сърцата ни студентски огън грее,

самите те говорят: „Пак сме млади!