...
Горя, но не във огън,
а в клада от лед...
А така ми се иска да изгарям
от топлина, от страст, от бурни чувства...
Да усетя поне за миг горещи устни,
ръце, жадни за похот, върху замръзналата си плът.
Сърцето крещи, устата мълчи.
Душата плаче, очите пъстри пустини.
Отново лягаме в нашето легло,
но там ми е студено, а ти си така топъл и щастлив.
Окована съм в изгарящата ти ледена прегръдка и не мога...
не мога... да помръдна.
Краката жадуват за бягство, а са сковани до теб.
Твоята топла прегръдка е моята клетка от лед.
© Калпазанка All rights reserved.
