Feb 26, 2011, 7:40 PM

* * *

  Poetry » Other
844 0 1

Опитай  се да си представиш

 една река, течаща наобратно,

но  нищо ти не можеш  да направиш -

животът си минава безвъзвратно.

 

Приемай го и продължавай,

създавай спомени красиви,

на всеки миг се наслаждавай,

болезнените някак си изтривай.

 

Усмивка подари на своите другари,

понякога си поплачи със тях,

дори шамар да ти ударят -

от приятели не ще е грях.

 

Очила от завист не си слагай,

всеки заслужава своите успехи,

на чергата, която си постлал, полягай,

не се обличяй в чуждите доспехи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© okinaf All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...