* * *

Влязох в стаята  като стрела
и от очите ми текна сълза.
Болката ми той дали разбра,
се питам аз в нощта...

В едно кътче аз се сгуших
и оттам не  мръднах,
чак до изгрева на сутринта,
но не заличих болката една.

Тръшкам се, боли ме и плача,
но при теб няма да се върна,
отивай при оная, другата,
нали от двете тя е по-добрата?

Не искам да те целувам,
не искам  до тебе да заспивам,
не искам тебе да прегръщам,
не искам тебе да обичам!!!

Всичко, което беше между нас,
остави спомена за онзи час
и което никога няма да бъде,
и което няма да се върне!