* * *

На маса сам седи,
с наведена глава
човекът,
глътките в чашата си брои
и отражения,
и сенки.
Все тих, все сам,
в главата му часовникът
тик-така,
зазидал се е със стена
от шума, глъчта
на ресторанта.

Унася се в самотния си ритъм.
Изгубва се в празнични гърмежи.
Сърцето му става композитор
на тежък стон от каменни копнежи.