Feb 1, 2007, 1:25 AM

Баба да ви рече ...

  Poetry
1.3K 0 28

   ( малку придизвикану* )

Илати при баба на миндеря,

ма по наблизу, чи ни чувам,

аз сига дукът сми на вичеря

леку тъй ши ви похуртувам.

 

Опичайти си моми акълите.

Ши има да ма споменувати.

Идни ги виждати ергените,

ма други са куга палувати.

 

Одеви видяхти момъка Вили

ми то какво ли да ви гуворя …

Целта му „на уше да спудели”!?

И аз какво, да ида ли да споря.

 

Пазети си муминствуту дубре,

а пък игрити, те са ду времи.

Замаят ли ви главити, отвътре

едва ли ши сте без прублеми.

 

Та какво ви рекух по-напред ?

Извинети старата си баба Роза,

саму чи ни помня какъв съвет

аз щях да ви река. Ох, склероза …

(а)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брей момко Чар, съкън, дано ни става.
    Мъ ти май майтапиш съ дукът съ смеиш.
    То верну ни помня, акъл мъ изустава,
    мъ куга пубер стана? Мен по ми младеиш.

    Благодаря за коментара Чар.
    Усмихна ме приятелю стар
    (в смисъл, че от много време)
  • Светлана весело е, точно така е,
    защото влезли сме с чистите души.
    Онези, останаха на прага, то се знае
    за да не се хлъзне някой и омърси.

    Благодаря ти за коментара
    (и ти май внучка ми стана).
  • ши съ гътна
    в пубиртетъ
    кат та читъ
    мър Анетоу
  • НИКАДЕ НЯМА ТАКИВА КАТО ВАС.ТОЛКОВА СТЕ СЛАДКИ. чАК НЕ СЕ ИЗДЪРЖА ЗАБАВЛЯВАХ СЕ,ДОКАТО ВИ чЕТЯХ ИЛИ чЕТОХ-ИЗБЕРЕТЕ САМИ.
  • Има ги разбира съ,ни ги ли знаиш?
    Чудну, с тази твоя ласкава душа ...
    Иди бързу, прутив тях да си баиш,
    дано пу тъмну тъкъв да тъ ни среща.

    Благодаря ти Ласка,че дойде
    Поздрав и усмивка от сърце.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...