Mar 2, 2018, 1:00 AM

баба Марта

  Poetry » Love
811 0 0

 Днес  не си закачих,

мартеничката любима.

Чаках любовта красива,

да посрещнем Пролетта.

 

Слънчицето, бе ми другарче,

в студения зимен ден.

Мислите хвърчаха разни

като белите снежинки.

 

Любимата ни мертеничка,

бяла и червени топки,

украси новата ми чанта,

купена за срещата мечтана.

 

Баба Марта е прекрасна,

Тя се сърди и се радва,

после като хала духа

да събуди Пролетта красива.

 

Слънчицето пак ще се усмихне,

Снежната покривка да изчезне.

За да никне бялото  кокиче,

да  възкръсне Любовта ни...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...