Днес  не си закачих,

мартеничката любима.

Чаках любовта красива,

да посрещнем Пролетта.

Слънчицето, бе ми другарче,

в студения зимен ден.

Мислите хвърчаха разни

като белите снежинки.

Любимата ни мертеничка,

бяла и червени топки,

украси новата ми чанта,

купена за срещата мечтана.

Баба Марта е прекрасна,

Тя се сърди и се радва,

после като хала духа

да събуди Пролетта красива.

Слънчицето пак ще се усмихне,

Снежната покривка да изчезне.

За да никне бялото  кокиче,

да  възкръсне Любовта ни...