Баба Марта
Март зад двор наднича,
малко сънен и сърдит.
Кой по улиците тича,
рано, рано страховит?
Кашля, киха и мърмори,
вятър прави, хвърля сняг.
Сам със себе си говори,
сетне става тих и благ.
Кротък, топъл си седи
по градини и по пейки,
а след миг се разфучи,
чупи клони, кърши вейки.
Баба Марта е това,
Март веднага се досеща.
Ту е лоша, ту добра,
ту студена, ту гореща.
Бързо в избата се мушва,
мартеничка там ушива.
Сетне Баба Марта гушва,
да е мирна, милостива.
© Хари Спасов All rights reserved.
