Баба Марта се заела
Баба Марта се заела,
мартеници пак заплела,
че и идната година,
всеки по една да има.
Да закичим на ръка,
тъй да срещнем пролетта.
Кошницата пак е пълна.
Баба Марта вече тръгна.
Та да стигне тя навреме,
всеки своята да вземе.
Първо брат и януари,
носи я на белоснежни хали.
А след туй и февруари,
със кокиче я завари.
Да си спомни, че след зиме,
пролет пъстра пак ще иде.
Ето, стигна пак навреме,
братята си разтопи без време.
Цветна нишка им завърза,
и ги топло тя прегърна.
И потекоха реки,
от високи планини.
Напоиха те нивята
и напъпиха лозята.
Баба Марта не пропусна
и дърветата докосна.
С мартеничка тя дари,
и дървета и треви.
И със своята ръка,
всяка животинка сгря.
После мина през селца,
не пропусна и града.
Да закичи тя на всеки,
за да помниме навеки.
Как във студ сковал света,
пак се ражда пролетта.
© Петя Борисова All rights reserved.
