Бадеми с вино
В очите ми лъчи се потопиха,
удавиха се в тиха устременост.
Ухая на обичане и вино -
дори и сутрин в свойта безметежност.
Понесена гальовно с Пролетняка,
откъсвам лъч от палещото слънце -
за нощем. И когато съм заляна -
от студ и страх, че няма да се върнеш.
За да узрея в гъвкава лозница,
протегнала листа, като девица.
И в тъмно, самодивско вино,
да прекипявам млада и стипчива...
Прибирам се, пътечката зелена,
оставила е стъпките ти свежи,
прегръщаш ме до старата ми порта,
очите ти са влюбени бадеми.
И с малко слънце, малко цветен мирис,
заключваме отвън света безсмислен.
Тревицата е вече до колено,
а ние сме... бадеми с вино.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
