В мраморна зала,
шум от ток отеква.
Из тишината вяла,
нечий дъх секва.
В поклон спрял
със костюм бял.
Елегантно носи
маска на чакал.
Подал ръка си,
кани ги на танц.
Скрил душа си,
да танцуват валс.
Музика прелива
в барокова тъга.
На пода остават
безжизнени тела .
На маскен бал,
с маска на чакал.
Дълбок поклон,
сбогом от Ахерон.
© Калоян Велинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
