Реквием за една блудница
Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса
във хладната прегръдка на нощта.
Протегнала ръка любов да проси,
душата си продаваше сега.
Зад ъгъла се скрих да не заплача
и някак исках болката да спре.
Нима днес любовта си за петаче
продаваше това почти дете?
Ще можеше ли после да забрави,
да заличи отровните стрели,
които във сърцето, без да жали
за себе си, сама тя днес заби?
Един въпрос във мене се прокрадна,
а някъде умря една звезда…
Дали човек се ражда за да трябва
или е само прах във вечността?!
Таня Симеонова
12.12. 2018 г.
© Таня Симеонова All rights reserved.
