Балада за математиката
Зная, математиката е измислил Сатана,
той цели да подлуди света.
Сред числата има тъмни сили,
демони на злото те са скрили.
X и Y, неизвестните злодеи,
да се закачаш ти със тях недей.
В уравнението извършват престъпления те,
само минус може да ги спре.
В равнината a точка b играе,
логаритъм злобен да я изяде мечтае.
n отдавна клонеше към безкрая,
но едно деление изпрати го във рая.
Синус, косинус - всепризнатите поети,
измислят функции с бисквити и солети.
Трапецът се ожени за числото π,
а кумът, квадратът, като лимес се напи.
Старият вектор, насочената права,
по пътя блъсна умножение със крава.
А отсечки две така се сбиха,
че параметър a умрял откриха.
Графики на функции, образуващи стена,
нея я прескачат реалните числа.
Архимед квадратен корен мие,
едва сред редовете успя да го открие.
Питагор, горкият, се хвана за главата,
триъгълникът бе разголил си бедрата.
Във гробищата бродят производни зли,
със дяволски машини възкресяват мъртъвци.
А 0 всемогъща простряла е ръце,
търси в царството на мрака кой да отнесе.
И всички тези зли неща,
пипалата си протягат за моята душа.
И в този ад, сред този ураган,
аз засмукан съм и съм изгубен сам.
Но мъжки съм затворил своето съзнание,
неопетнен оставам от това порочно знание.
© Михаил Костов All rights reserved.
