Балада за страстта
Балада за страстта
Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът
под диска ясен на луната млада...
Надявам се на твоята пощада.
Пред теб ще сложа своя коз проклет –
една написана с любов балада...
Ах, как напусто аз съм по корсет!
Но не, от скръб не ще се аз погубя
макар, че ме презря и този път.
В гората всички билки ще изскубя
дори да ме боли за теб до смърт
бих търсила отвара чак отвъд...
Как мами ме през смях една дриада**...
Лесът вековен с мен пак горко страда,
от тебе чакам някакъв ответ...
А искам само мъничка награда...
Ах, как напусто аз съм по корсет!
И нямам... нямам аз какво да губя,
показа ми, че можеш да си твърд...
Нощта с ръцете си ще изкорубя
да мога да заспя на твойта гръд...
Не слагай вечно в колелата прът...
За този миг на прелестна наслада
отишла бих дори сама до ада,
на дявола дори ще дам обет,
че тъй светът ми с грохот се разпада...
Ах, как напусто аз съм по корсет!
Леглото ми без теб е като клада,
над взора мой мрак бавно пак припада...
Да си далеч от мене си заклет...
Ти – болка нелечима и отрада...
Ах, как напусто аз съм по корсет!
___________________________________________________________________________________________________
* – "сред топлите поля на твойта плът" – "Измъкнах се от гъсталака на съня", автор – Емил Верхарн, превод – Кирил Кадийски.
** - дриада - Древногръцка нимфа, покровителка на дърветата.
© Светла Асенова All rights reserved.
