БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ РОБ
Навярно няма никога да свикна пред властници да гъна кръшно стан.
И да се кланям цял живот на Тиква! – в ошмуления български бостан.
Да Му се радвам всеки път – във джипа, когато тръгне да ме навести.
И рой мисирки питат го – и пипат! – там, дето няма нищичко почти.
Отмъкнал три торби със милиарди, пред камерите прави се на луд.
И Родната полиция го варди! – като че ли е блеснал изумруд.
Срамувам се – пред белите народи, че името ти вредом Той петни!
Българийо! – един простак те води! – към своите сияйни бъднини.
Изпъчил бицепс, трицепс – и релефи, по-тъп дори от белия бял боб.
Гласуй, народе! – сигурно те кефи? – по ген и участ да си вечен роб.