Балкански пейзаж
Ставащото сутрин слънце
огрява моите гърди
и времето е ясно,
облаците бавно
минават през моите очи,
а вятърът докосва дърветата
със своя летен брис,
такива са летните балкани,
такива сме и ние.
Ставащото сутрин слънце
огрява моите гърди
и времето е ясно,
облаците бавно
минават през моите очи,
а вятърът докосва дърветата
със своя летен брис,
такива са летните балкани,
такива сме и ние.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....