Банална история
БАНАЛНА ИСТОРИЯ
Миглена Цветкова
Тя никога не спря да го очаква.
Погледът ѝ, тъмен и дълбок
като изсъхнал кладенец,
не стигаше до бъдното на хоризонта.
Той започна да идва по едно новолуние.
Изпразвше си джобовете
на нощното шкафче –
оставяше си часовника и сърцето.
И я целуваше.
Държаха си дълго ръцете.
Отъркваха се един в друг
по котешки.
Обръщаха си пазвите.
Преплитаха се
като корабни въжета.
После си говореха
и се галеха
докато утрото не ги
изриташе от леглото
и те се търкулваха.
Правеха си кафе
и палачинки.
Облизваха си устните
и се усмихваха.
Очите ѝ ставаха меки,
като зрели праскови,
когато го гледаше.
Гледаше го през цялото време.
...
Една сутрин
той си събра дрехите,
поникнали по пода
като печурки.
Взе си часовника.
Прибра си сърцето
в левия джоб на ризата.
Беше по-малко влюбен.
Или пък повече в друга.
...
Оттогава тя спря да се събужда.
Сутрин оставяше сърцето си
на нощното шкафче
и отиваше на работа.
Все закъсняваше
десетина минути.
Вечер се прибираше
в сухия кладенец,
прегърнала пакет зрели праскови.
Сега трябваше да си спомни
всички люлчени песни.
Часовникът не работеше.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
