Ревнуваш ме от вятъра,
затова, че играе си с косите ми.
Ревнуваш ме от слънцето,
затова, че гали ме с лъчите си.
Банална, ще кажете, е темата,
и всеки изпитал е това.
Но като се замислим,
прави ли това банална и обичта?
Различна е Любовта при всички,
очевидно е това,
но как различна е
като винаги има и радост и тъга?
Настроението и е на моменти.
Ний на любовта сме клиенти.
От менюто и поръчва всеки
и така ще е до веки.
© Пламена Добрева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
