Бариера
Един следобед, май при залез,
пътувах, сложил на небето показалец.
Следях как слънчевият кръг ми се усмихва,
а денят, завит със мрак, полекичка притихва.
Ами сега - червена светлина пред мен!
Ще спра, разбира се. На влака път е необезопасен.
Бариери две лениво ме подканиха да се предам
и пет минути да си споделиме: те - говорещи си, аз пък - сам.
Защо ли, мислех си, на всеки път поставяме бариери?
Нали сме устремени, силни, смели.
Защо пропускаме, запрели крак, ...