Тиха зима. Не фучи и не вилнее.
Миражите ѝ-истински са случки.
Глупакът, как да знае,
че ледът ѝ реже му вените?
Облечен още в детските си дрешки,
той шляпа бос по снежните ѝ локви.
Дала му отрова, точно колкото трябва.
Нито да умре, нито жив да остане.
Сърцето с бай паси стегнато.
Душата с нова пила.
Дерзае глупакът в гетото.
Баща e на две деца.
Ст. Русев
© Станислав Русев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
