Тиха зима. Не фучи и не вилнее.
Миражите ѝ-истински са случки.
Глупакът, как да знае,
че ледът ѝ реже му вените?
Облечен още в детските си дрешки,
той шляпа бос по снежните ѝ локви.
Дала му отрова, точно колкото трябва.
Нито да умре, нито жив да остане.
Сърцето с бай паси стегнато.
Душата с нова пила.
Дерзае глупакът в гетото.
Баща e на две деца. ...