Oct 11, 2022, 7:00 AM

Баща ми вари ракия 

  Poetry » Odys and poems
1112 6 11

Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.

 

Възнася ме в такива небеса,
че съм готов да стана и хайдутин.
Накрая и това ще понеса –
правителството даже да се срути!

 

Но да го гледам – огъня тъкми,
лепи брашняна каша на капака
и благославя вехтите асми,
на нокът кусва капка от първака.

 

Разкрачен. Як. Пред врящия казан
под струята налага тайна билка.
Пиян ли е? Съвсем не е пиян.
Аз тати не видях да се кандилка.

 

От джибрите петела пъди. Къш!
Ракията и тази есен стана.
Опитах я. Люти – сълза на мъж,
готов да хване пътя към Балкана.

 

След тати даже Бог не ми е мил.
Дали го има? Някой ден ще видим.
Ракията си пил – и недопил,
от този свят баща ми ще си иде.

 

Когато хлътне в синия безмер,
надянал моята последна риза,
пиши го, Боже, в своя стар тефтер,
че аз отказвам да платя акциза!

 

Отпивам бавна глътчица… И знам –
с казан от мед, със кофа и фуния
баща ми си вари ракия – там.
На онзи свят дори вари ракия!

 

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма го татко, днес се изпълват 5 години, откакто се пресели на онзи свят. Сигурен съм, че и в Рая неговата ракия е все така хубава и пивка. Дано Бог да му е стелнал най-меките си треви!
  • Развълнува ме това стихотворение. Поздравления!
  • Почитания!
  • И моят навярно, край някой казан
    там горе първака опитва...
    А аз пък надгробно прикаждам тамян
    преливам над троскота вместо молитва...
  • Чудесен стих! Много ритмично и образно!
  • Скъпият спомен с лютивите като първак мъжки сълзи за бащата, който "на онзи свят дори вари ракия" си успял така завладяващо и неподправено да предадеш, както може само един истински поетичен талант. Аплодирам те, Валери!
  • Култово 😆
    Само посветени звучат и пишат така 😀
  • Браво! БИС!
  • Невероятно стихотворение!!!

    Люти – сълза на мъж,
    готов да хване пътя към Балкана.
  • О, и моят. Много е хубаво и тъжно някак.
  • Хубав стих,върна ме назад във времето,татко също си вареше ракия,а дали там, на оня свят вари...никой не знае! Хареса ми и те поздравявам!
Random works
: ??:??