Бащин стих
RemaTe
Животът е
букет трънливи рози,
увит грижливо в детска пелена.
Сърцето ми
затихнало ги носи,
откакто ти роди се на света.
Денят е
същият, но има блясък,
смехът ти носи само доброта.
За хората
жена, а може би, другар си?
За мен оставаш мъничка звезда.
И моля се
на Господ да те пази,
да бъде в пътя твоя светлина.
Не дай си Боже,
някой да те мрази,
подай му стихчето в ръка.
© РемаТе All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
