Басня за гълъба и миризмата
Гълъб един често сменял гнездата.
Казвал : "Миришат, не мога така!"
И бягал неистово, търсейки друго,
следващо свое щастливо гнездо.
Минавало време, а той все не спирал
да дири утеха по чужди места.
Било интересно в начало, но после...
миризмата превръщала се във воня.
Оплакал се той на опитен гълъб,
мъдър и стар, преживял сто неща,
погледнал го строго мъдрецът и рекъл:
"Спри се, младежо, не може така!
Сменяйки често гнездата, ти бягаш,
от другите не, а от свойта вина.
Защото я носиш навсякъде с тебе
и пръскаш зловонната миризма!"
© Таня Мезева All rights reserved.
Как ти се отдава да пресътворяваш мъдрости в прекрасни стихотворения! Прегръщам те!
