...
Бумерангът в каквито и ръце да попадне, каквито и да го хвърлят
се връща отново пак там откъдето е тръгнал.
В нощ или през мъгла без да вижда, глупакът пътят си знае
дори сърцето с нокти да си му изтръгнал.
Дори вечер едва когато се прибира сгромолясан от работа,
той тихо по пода скърцащ ще стъпва на пръсти.
Ще върви по коридора направо и после към кухнята,
и ще се старае колкото може никои да не събуди .
А там до печката ще лежи неговият матрак от спалнята,
с грижливо изгладени и сменени чаршафи.
Списък за пазаруване и сгънати за работа дрехи,
а в ъгъла свита самотата да я прегърне ще го чака
...едно вярно куче от болка и студ, като него трепереща.
© Станислав Русев All rights reserved.
