Беглец
Родѐн моряк –
сърце не слуша
и няма как
да спре на суша.
Със моя бриг
вълните порим,
животът миг
ще ми се стори.
Пътувам пак,
пътувам още
към някой бряг,
а вече нощ е!
Безлунна нощ,
необозрима –
съветник лош
за близост мнима.
Пред мен – тъма,
зад мен – стихия,
дано земя
сред тях открия!
Тук вятър луд
и непокорен
във пек и студ
със мен говори.
Със мен тъжи,
със мен се смее,
и без лъжи
да оцелеем…
И никой друг
не ме попита
защо съм тук,
къде се скитам…
Като фантом
сред океана
без път, без дом
и без покана –
един беглец
към бряг свободен
или агнец
богоугоден!
Дали крои
за мен живота –
блажени дни
или… Голгота!
Сега не знам
къде е края,
щом стигна там,
ще го позная!
© Елка Тодорова All rights reserved.
