Jul 31, 2010, 3:38 PM

Белег

  Poetry
512 0 0


Б е л е г 


Белязана  от твоята ръка 

вървя  по тъмни улици 

сред вълчи стада  


Останала  сама  с белег

от  твоята ръка 

вървя с гордо вдигната глава 


Разкъсана душа 

обречена

на самота  носеща 

гордо 

Белег  от любовта 

А.Б.

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аморе Бебе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...