Белег от пламък...
... yarım kalmış şiirler ...
Тя навярно не знае защо се събличат дърветата
и не знае защо всяко утро кънти в калдъръма
ту неволно потича по клоните с вятъра
ту окапва безмълвно в дъжда – да я има…
и навярно не помни от колко пропуснати залези
се гради тишина – да запълва в ъглите спестеното
и когато разтваря бедра и зачева безсъния
някак все до последно отлага мига към отвъдното
и навярно все още рисува заглъхнали истини
и притиска в гърдите си нечий захвърлен остатък
Тя навярно не знае защо се събличат дърветата
само пази в сърцето си белег от пламък...
