"Бели птици и куршуми..."
Да. Ти бе един от тях.
Тези същите, които те убиха.
Прочете имената им без страх.
Имената, зад които те се криха.
Пожела с достойнство да умреш.
Разстрелян после с думи силни.
Така и не успя да разбереш...
Бандитите са вече с дрехи "стилни".
Не бе писател, нито пък поет.
Но те четоха стотици хора.
Пилот на безмоторен самолет...
Такива като теб не стигат до затвора!
И както става често в този "занаят".
Наградата ти беше твърде скромна.
Букет от рози, стих от непознат
и песен, станала резонна:
"Бели птици и куршуми,
капки минават в пръстта над нас..."
© Леонид Стоянов All rights reserved.
