Бели сънища
Беше нощ бяла, студена и снежна,
бели бяха и моите мечти!
Прегърна ме той страстно и нежно,
сгуших се в него и притворих очи.
Не исках времето да отминава.
Копнеех да не идва никога ден.
Уви, снегът продължи да навява,
а тръпката стопи се като лед в мен.
Сън ли бе този спомен тъй сладък,
целувките бели и прегръдките нежни?
Светът голям е, ще вървя нататък
с надежда за още вечери снежни.
© Мери All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!