Бели сънища
Беше нощ бяла, студена и снежна,
бели бяха и моите мечти!
Прегърна ме той страстно и нежно,
сгуших се в него и притворих очи.
Не исках времето да отминава.
Копнеех да не идва никога ден.
Уви, снегът продължи да навява,
а тръпката стопи се като лед в мен.
Сън ли бе този спомен тъй сладък,
целувките бели и прегръдките нежни?
Светът голям е, ще вървя нататък ...