Aug 17, 2025, 8:20 AM

Бели сънища

  Poetry
294 11 16

Когато репетирахме до кръв

със свити и побелели юмруци...

Децата ни бяха невинна стръв,

не знаеха,че за смърт сме обучени.

 

Деца-- цветя от любов и плам,

те грееха в бащините представи,

като херувими в светъл храм,

от незнайно време изоставени...

 

Как искахме да бъдем със тях!

Как обичахме своите мадони!

Сънувахме ехо на далечен смях,

но беше трудно да го догоним. 

 

Отмина век,богат на какво ли не!

Останаха спомените побелели...

И любовта на остарелите коне                                                                                          все още сънува срещи без раздели. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите слова,ИнаКалина!
    Душата е всемирна тайна.
    Сърцето е частичен преход.
    Светът жадува орбита незнайна.
    Любовта страда от грешки.
  • наболява наистина, но щом е вик от сърцето, душата е готова на риска да го изживее...
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
  • Спомените винаги ни чакат, но не сме сигурни, дали ще понесем тази среща. Много ми въздейства стихът ти, Стойчо!
  • Благодаря за Любими, Иванъ!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....