Беляза ме с любов
Беляза ме с любов - умря грехът!
Пресякохме се - ненадейни криви.
Изгуби всеки своя личен път.
Но заедно останахме щастливи.
И днес те гледам с чувство за вина.
За мен си толкоз непосилно млада.
Искриш от непорочна светлина
и в центъра й заслепен пропадам.
Светът е воайор със зли очи.
Безбройните си погледи вторачва.
Подай ръце - така да помълчим,
загледани в иконата на здрача.
Един случаен лъч, позакъснял,
от другото небе към нас се спуска.
Неземен е - с душите се е слял.
И нека с него този свят напуснем.
© Младен Мисана All rights reserved.
