Не останаха думи неказани,
непогалени звездни мечти,
всички мисли сега са белязани
от две сродни човешки души.
Няма скрити затворени пътища
и потайни солени вълни,
даже кратките приказни сънища
си говорят със сънни очи.
Във едно бият нежно сърцата ни,
а душите в блаженство горят,
всяка дума блести по лицата ни,
а годините бързо летят.
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
