Бемол за напукани устни и старо пиано
Искам да ти напиша няколко реда,
но в главата ми бродят думи,
които ти вече знаеш…
Ще се повторя, ще се потретя -
досадно,
а знам, че не трябва…
Завързах за сивия шал
на празнотата отминала
мълчанието си,
а бях свикнал с него до кокал.
Разказва ми се сега,
искам да ти говоря…
Искам да ти създавам пролети…
Прозвънвам отвътре
и даже пея -
като празна чаша върху старо пиано…
Лакът – олющен, клавишите -
потъмнели,
но звукът им,
звукът им - вселена…
голяма…
И те целувам -
с най-напуканите си устни!
Да са пресъхвали толкова -
нямам спомен…
Притварям очи…
От такова общуване -
невъздържано разкървави се долната…
© Красимир Чернев All rights reserved.
