15.10.2015 г., 21:31 ч.

Бемол за напукани устни и старо пиано 

  Поезия » Любовна
814 2 10

 

Искам да ти напиша няколко реда,

но в главата ми бродят думи,

които ти вече знаеш…

Ще се повторя, ще се потретя  -

досадно,

а знам, че не трябва…

 

Завързах за сивия шал

на празнотата отминала

мълчанието си,

а бях свикнал с него до кокал.

Разказва ми се сега,

искам да ти говоря…

Искам да ти създавам пролети…

 

Прозвънвам отвътре

и даже пея  - 

като празна чаша върху старо пиано…

Лакът – олющен, клавишите  -

потъмнели,

но звукът им,

звукът им  -  вселена…

голяма…

 

И те целувам  -

с най-напуканите си устни!

Да са пресъхвали толкова  - 

нямам спомен…

Притварям очи…

От такова общуване  - 

невъздържано разкървави се долната…

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Моите почитания...
  • Докоснаха ме звуците на вашата вселена - Любов!
  • Прозвънва отвътре стихът ти.
    Адмирации!
  • "Искам да ти създавам пролети..." Колко по-лирично може да бъде казано? Поздрав, Краси!
  • Много силни думи - чак пък...!!!
  • "Искам да ти напиша няколко реда,
    но в главата ми бродят думи,
    които ти вече знаеш…"
    Поздравявам Те:
    https://www.youtube.com/watch?v=sHeJeTtvQ_0
  • Пишеш, говориш, редиш картинни представи. Аз опитвам да следвам мисълта ти, обогатявам я в съзнанието си с паралелно създадените образи и някак неусетно ставам част от теб. Именно постигането на такова приобщаване е белег за поетична дарба.
  • Такова общуване наистина е болезнено-трудно, но пък породените от него творби са завладяващи.
    Много ми хареса този бемол!
  • "Завързах за сивия шал
    на празнотата отминала
    мълчанието си...
    Прозвънвам отвътре
    и даже пея -
    като празна чаша върху старо пиано…"

    Една нестандартна експресия на дълго удържано и спотаявано състояние на духа и израз на споделена самота. Поздравление, Краси! Хареса ми.
  • Любов като напукани устни... Прекрасно!
Предложения
: ??:??